1 Глава
Резюме: Ти си най-обикновено 16 годишно момиче и от малка живееш в Лондон. Имаш по-голям брат, който се казва Луи. Страшно много го обичаш. Би дала всичко за него! Най-добрата ти приятелка се казва Катерина, на кратко Кат. ..Това е за сега :)
1 част.. Събудих се с мисълта за него. Погледнах часовника си, а той показваше едва 3 часа сутринта. Поех си дълбоко въздух и си легнах с надеждата да не сънувам отново онова момче. Сънувам един сън отново и отново, а дори не знам кой е той. Отпуснах леко глава назад и секунди след това заспах.. "Момчето:Обичам те (името ти) Аз:Но кой за бога си ти.. и от къде знаеш името ми? Момчето:Защо се правиш, че не знаеш.. аз съм.. не помниш ли.. -погледнах отново към момчето, а големите му очи се взираха невярващо в мен. Не знам кой беше. Откъде знаеше името ми и какво за бога правя аз тук? Всеки път си задавах тези въпроси, но отговори нямах. Погледнах напред и изведнъж се озовахме в една кола. Аз:Но как.. какво става тук? Момчето:Какво да става? -погледна ме той като ми се усмихна сладко. Е, да признавам си - имаше страхотна усмивка. Единственото което в момента не разбирах е как се озовахме в тази кола. Отново извърнах поглед напред и единственото, което виждах бяха фаровите на нечия кола, идваща с бясна скорост към нас. Затворих очи и стиснах ръката на момчето.. Точно тогава.." Събудих се отново от този 'кошмар'. Не знам какво се случва с мен, но всеки ден сънувам това отново и отново. Взех чашата с вода от нощното ми шкафче и за пореден път погледнах към часовника. Беше 6:30 сутринта. Така и така вече бях будна, станах и се оправих за училище.. На закуска.. Луи тъкмо привършваше с закуската си, когато ме попита..Луи:Защо си толкова замислена?Аз:А, не! Така ти се струва..Луи:Добре, няма значени! Хайде да тръгваме за училище, за да не закъснеем..Аз:Добре.. В училище..Кат:Хей (името ти) какъв час имаш..Аз:Амии.. математика..Кат:Супер, аз също.. хайде да влизаме.. Денят минаваше толкова бавно, а единственото нещо, за което мислех бе той.. Дори не знаех дали е истински, дали изобщо съществува такъв човек, но усмивката му просто бе смразяваща.. Исках да разбера името му, но уви.. Всяка вечер едно и също. Замислих се над всичко това и установих, че ми е нужна помощ или по точно психиатър, може би. Не знам до колко мисля трезво, но така може би ще е най добри.. ..След училище се прибирах с Кат към вкъщи..Кат:Оуу виж какво видях? -каза тя като ми посочи един плакат на който пишеше: "Ако си над 15 и мислиш, че можеш да пееш запиши се! Ние сбъдваме мечти.." ..Погледнах Кат неразбиращо..Аз:Мислиш си, че можеш да пееш? -казах като се засмяхме и двете..Кат:Не аз, а ти! Аз не мога да пея, а да танцувам.. Запиши се! Те сбъдват мечти. -каза тя като отново двете се засмяхме.Аз:А сега сериозно.. Не!Кат:Но (името ти), ти имаш страхотен глас, а X Factor е точното място да го покажеш..Аз:Хмм.. мисля, че имам идея!Кат:Ще ми хареса ли?Аз:Само вземи една бланка за участие и ела вкъщи.
Три дена по късно!..Луи:Какво си направила? Я пак повтори?Аз:Записах те в тазгодишния X FactorЛуи:Но как.. кога.. как можа?Аз:Виж Луи.. Имаш страхотен глас и мисля, че трябва да го покажеш пред останалите. Нека света види колко талантлив брат имам! Моля те, заради мен се яви..Луи:Ами.. аз такова.. добре ще опитам, но само заради теб.Аз:Ехааа! Луи много се радвам ти ще ги разбиеш! Йес бе, най-добрия идва, за да ви разгроми! Oh Yeah!Луи:Само по-спокойно моляя! -двамата се засмяхме. След, което го прегърнах и се качих в стаята си..2 част..Оставаше точно седмица докато кастингите за X Factor започнат. Бях наистина много ...
2 част..
Оставаше точно седмица докато кастингите за X Factor започнат. Бях наистина много развълнувана. Всъщност щях да се радвам ако и на мен някой ден ми се открие подобна възможност, но сега, най-важното е, че Луи ще ги разбие всички! О, да! Май прекалено много се радвам, но ще видим! Все пак всеки е талантлив в нещо! Мислих си още дълго за това, което се случваше. Настроението ми постоянно беше на моменти. Ту бях весела, ту тъжна, но какво да се прави това е живота!
Eдна седмица по-късно
Ето го и драматичния момент. Намирахме се в една сграда, където се провеждаха тазгодишните кастинги за X Factor. Бях много развълнувана. Нямах търпение да видя какво ще стане. Мама и татко бяха притеснени, а доколкото до Луи – той беше смел. Знаеше, че ако не опита няма да разбере какво може да е! Погледнах го и чух как човекът, който водеше участниците на сцената каза: Номер 28903, моля да се яви.
Аз:Луи, това си ти! Разбий ги! Покажи им какво можеш и.. късмет! –прегърнах го и гледах как излиза на сцената. Изглеждаше несигурен в това, което прави, но аз силно се надявах да се справи..
..Той приключи с изпълнението си, което беше меко казано перфектно, защото нямаше нито един сгрешен тон.. и Луи зачака да чуе какво ще му каже журито!
Саймън:Наистина мисля, че си достоен за това място! Продължавай да се занимаваш с музика.. и от мен имаш едно огромно ДА!
Луи:Благодаря Ви!
Черил:Аз съм изумена от твоето представяне! ДА!
Другият от журито (не му знам името):Имаш три пъти ДА, минаваш!
Луи:Наистина много ви благодаря! – Луи се обърна и тръгна бързо към нас. Аз буквално му скочих отгоре и му казах: Браво Луи, ти успя! –в този момент може би бях по щастлива даже и от него, но както и да е.. Всичко тепърва започва!
5 месеца по-късно..
Аз:Хей морков, ти ги разби, за пореден път, чуваш ли!? Ти успя.. стигна до финалите.. Има още.. ъм два концерта и е време за финалаааа! Аааа!
Луи:Спокойно, спокойно! Аз съм тук благодарение на вас! –след около 1-2 часа вече бяхме вкъщи. Имаше нещо, което продължаваше да ме тормози! Онова момче – Имах чувството, че го познавам! Все още го сънувах! Но така и така спрях да обръщам внимание и не съм споменавала на никой! Много се радвах относно Луи! Той наистина имаше възможността да спечели, но с месеците, с дните които се нижеха, той намираше все по-малко време за нас т.е. за семейството си! Чувствах се гадно, но в същото време се радвах за него..
2 дена по-късно..
Аз и Луи стояхме измежду кулисите на поредния концерт на X Factor. Ето, че дойде и неговия ред. Прегърнах го и му пожелах успех. Той излезе на сцената и започна да пее, а аз стоях отстрани и го слушах. Тъй като не виждах добре, исках да се преместя по напред. Тъкмо започнах да вървя и усетих, че се спънах в един от кабелите и паднах върху някой. Веднага се изправих и погледнах момчето. Буквално замръзнах на място! Това беше той – момчето от сънищата ми..
3 част.. ..Стоях и го гледах, без да кажа нищо. Осъзнах се навреме и веднага се отдръпнах. ...
3 част..
..Стоях и го гледах, без да кажа нищо. Осъзнах се навреме и веднага се отдръпнах.
Аз:Извинявай, аз просто ъм.. без да искам.
Момчето:Няма нищо, спокойно! Между другото аз съм Хари :)
Аз:(Името ми), приятно ми е!
Хари:На мен също, но трябва да вървя.. след малко съм аз наред! –Усмихнах се и започнах с бавни крачки да се отдалечавам. Ама и аз каква съм.. В последния момент се обърнах и му извиках: Успех!.. той само ми се усмихна и си продължи по пътя. Леле толкова е красив. Но ето, че въпросите отново нахлуха в главата ми. Защо го сънувах? Кой всъщност е той? Аз не знаех абсолютно нищо за него, а всичко се случи толкова бързо преди малко. Дори не успях да асимилирам какво точно стана!
На следващия ден..
Охх това най го мразех –ЕЛИМИНАЦИИТЕ! Досега само Луи и още две момчета не бяха стъпвали на елиминационните концерти (не знам как точно се казва ;дд) Радвах се, но вътре в мен напрежението беше в повече. Оставаше още малко, знам, че Луи ще се справи.. След няколко минути настъпи момента, в който съдиите казват елиминираните. Сърцето ми заби като лудо!
Саймън:Както знаете на финала на X Factor може да стигне само един.. Не ми е приятно да казвам тази новина, но не винаги има загубил или спечелил. Щом сте на тази сцена, значи имате таланта да продължите напред! И така.. Днес за оставане в шоуто ще се борят Дейвид Шейър, Кристал Чей и Камил Андреас. Преди да започнете да се радвате искам Хари Стайлс, Зейн Малик, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Лиам Пейн да излязат напред! –след като каза това Саймън сякаш обмисляше какво точно да каже. Имах чувството, че ще припадна. Изобщо не обичах да чакам, а сега адреналина ми буквално се вдигна. Наистина се надявам да продължат. Усещах как една сълза бе готова да падна, стига да чуе отговора на Саймън! „Успокой се (името ти) Луи ще се справи.. Той ще се справи! Те ще се справят..” Това бе единствената мисъл в главата ми, която беше процедирана от думите на Саймън..
Саймън:Съжалявам момчета, но вашата солова кариера приключва тук и сега! –НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.. Не трябваше така да стане! Разплаках се и имах чувството, че се намирам на някой друг свят, докато не чух думите..:
Саймън:Вие вече сте група и ще се казвате ‘’One Direction”! Ако продължите соловата си кариера няма да сте толкова добри, колко да обедините силите си в едно! Успех от тук нататък! –ААААА почнах да крещя и да викам от радост! О, да.. О,да.. наистина бях много радостна! Момчетата не отстъпваха по това ми качество. Те също започнаха да скачат и се прегърнаха. Тръгнаха в посока към мен, а аз направо връхлетях върху всичките!
Аз:Хей, хей, хей! Не ви познавам Все още, но казвам ви хора вие ще спечелите тазгодишния X Factor! Обещавам Ви! –Всички се засмяха на ентусиазма ми и ме прегърнаха. Погледнах Луи и казах..
Аз:Между другото Луи ще ме запознаеш ли с останалите Финалисти?!
Луи:Не ни насилвай късмета сестриче, хаха и да ще те запозная! Това са Зейн, Лиам, Найл и Хари! Лиам, Найл, Зейн и Хари това е сестра ми (името ти)!
Аз:Наистина ми е много приятно да се запознаем! Макар, че Хари вече го познавам! –казах като се засмях. –А, и момчета докато не съм забравила може ли по един автограф? –Всички ме погледнаха странно и избухнаха в смях!
Аз:Сега ми се смеете, но ще видите след време какво е! Аз съм оптимист!
Няколко дни по-късно..
Точно след 2 дни беше ФИНАЛЪТ на X Factor, а аз бях наистина много притеснена! Изобщо не се вълнувах от училището.. в главата ми беше само Хари и “One Direction”.. Опа, май не трябваше да казвам това. Всъщност аз дори не знаех какво изпитвам! Мисля, че бях влюбена.. Да и то в Хари, но не знам! Доколкото до Луи – Той беше толкова зает с групата, че даже нямаше време за семейството си! Но така беше правилно, защото оставаха броени дни до ГОЛЕМИЯТ КОНЦЕРТ!
..Беше следобед, а аз бях седнала на леглото си с учебника по математика и тетрадка в ръка. Ако човек ме види така сигурно ще си помисли, че си пиша домашните, е да, така трябваше да е, но Не! Аз си мислих само и единствено за Хари! За перфектните му къдрици, сладката му усмивка и-
Луи:(Името ти) тук ли сииии? –Чух как вика Луи от долния етаж. Аз веднага захвърлих всичко и като ‘Супермееееен’ слязох долу ;дд Веднага се метнах върху Луи, но забелязах, че не е сам!
Аз:Хей, от кога не съм ви виждала момчета!
Луи:Нямаме време за приказки.. момчетата ще останат няколко дена вкъщи за да можем да репетираме по усърдно..
Аз:Суперр! –прегърнах ги и всички се засмяхме!
Луи:Е момчета да започваме.. Чао (името ти)
Найл, Хари, Зейн и Лиам:До после..
Аз:Да, да..
Вечерта..
Стоях пред компютъра и усещах как малко по малко се унасям. Затворих очи, но някой почука на вратата ми.
Аз:Влез. –Сърцето ми заби като лудо, пулсът ми се учести и започнах да преглъщам трудно след като видях кой влезе..
4 част.. Хари:Ъмм здрасти (името ти).. Извинявай, че толкова късно идвам, но щях да те питам.. ами ... Хари:Ъмм здрасти (името ти).. Извинявай, че толкова късно идвам, но щях да те питам.. ами такова..
Аз:Какво има Хари?
Хари:Аз.. ами чудех се къде е тоалетната?
Аз:Сериозно?! Това ли щеше да ме питаш.. всъщност извинявай.. по коридора, последната врата във вляво! – Бях станала сигурна като домат, в очакване на въпроса му, като си мислех, че ще нещо от сорта на „Искаш ли да излезем” или „Ще си дадеш ли номера?” , но явно тотално съм грешала. Сериозно ли искаше да ме пита къде е тоалетната, защо не пита Луи или някой друг!? Наистина му се ядосах. Дори не усетих кога се влюбих в него, та той е толкова сладък.. само като го погледна и веднага нещо напира в мен! Защо? Защо? Защо?
На сутринта..
Събудих се от слънчевите лъчи, които нежно галеха лицето ми. Отворих леко очи и се прозях. Днес беше поредния ден, който шях да прекарам в леглото! Писах смс на Кат, ако иска следобеда да дойде да гледаме филми, а след това да остане да спи вкъщи. Така и така момчетата пак щяха да репетират. Леле като се замисля утре е грандиозния ден! Вълнувах се и реших да стана поне да си оправя стаята и след това да гледам филми. Измих се, облякох се едно сладко светло лилаво потниче с Мики Маус и едни къси дънкови панталонки. Вързах си косата на небрежен кок и реших да видя какво правят момчетата. Слязох долу, а там нямаше никой. На хладилника имаше бележка от мама и татко, в която пишеше, че ще се приберат утре сутрин. Усмихнах се защото нямаше кой да ми се кара и започнах да търся момчетата. Обиколих къщата и никъде не ги намерих. Тъкмо отворих вратата, за да изляза на двора и усетих нещо мокро по себе си. Огледах се и видях момчетата, които се пръскаха с водни пистолети и скачаха в басейна.
Найл:Ще се присъединиш ли?
Аз:Не мисля, тъкмо станах..
Лиам:Толкова късно?
Аз:Лиам едва 12:00ч. следобед е, какво искаш? –казах като се засмях.
Луи:Тя не е от ранобудните!
Хари:Точно като Зейн! – всички започнахме да се смеем.
Аз:Луи между другото Кат ще дойде след няколко часа, да гледаме филми..
Зейн:Коя е Кат.
Луи:Най-добрата приятелка на (името ти).
Зейн:Аха.. красива ли е?
Аз:Зейн!
Зейн:Добре, де! Спирам, но ако и ние гледаме филми с вас!
Аз:Дадено!
Лиам:Добре айде стига сте говорили, а влизайте в басейна!
Аз:Без мен!
Найл:Не може така.. а и е забавно!
Аз:Но дори не съм с бански,а сега ме извинете, но отивам в стаята си.. –След като казах това се запътих да влизам, когато усетих две ръце около кръста ми. Веднага усетих какво ще стане и започнах да викам!
Хари:Такава опция няма!
Аз:Хари, пусни ме! ХАРИИИИИ! –Виках, но без успех. Хари скочи с мен в басейна. Другите също скочиха с мен и започнаха да ми се смеят.
Аз:Вие сте ужаснии! Ахгх! –излязох от басейна, като усещах погледите на момчетата по тялото си, тъй като бях с по-къси панталонки, а потника ми започна да прозира. Погледнах към Луи, а той с леден погледна към момчетата.
Луи:Момчета! Не ви позволявам да я гледате! –Каза той съвсем сериозно, а аз започнах да се смея.
Аз:Мерси Луи! И хайде до после, за да се оправя ОТНОВО! –Наблегнах на думата ‘Отново’ и се качих в стаята си.
Вечерта..
С Катерина стояхме на дивана и гледахме „The Notebook”.. Филма наистина беше страхотен! Ето, че дойде и най-тъжният момент, а ние с Кат вече изливахме ‘водопадите’ от сълзи.. Не след дълго филма свърши. Тъй като момчетата бяха заето до преди малко заради репетиците им, реших вече да ги извикам за нашата така наречена Кино Вечер!
..Всички се бяхме разбрали да стоим цяла нощ будни и да гледаме само страшни филми! Пуснахме си филм и бяхме наредени така: Найл, Лиам, Луи, Хари, Аз, Кат и Зейн! Чесно да си призная се радвах, че Хари е до мен, макар, че той сам се набута тука ;дд А доколкото до Зейн – Мисля, че е влюбен в Кат! Той също сам пожела да легне там, а Кат нямаше нищо против.
..Няколко часа по-късно всички бяхме в същото положение, освен Кат, която се гушна в Зейн по време на една от страшните сцени, а аз стоях сама ;о.. Беше ме много срам от Хари. Зейн помоли Кат да излязат за малко и мисля, че ми беше ясно къде и защо, но гадното е, че ме остави. Найл отиде да си вземе храна, а Луи и Лиам заспа. Хари стоеше до мен и гледаше филма. Не обелих и една дума, толкова ме беше срам!
Хари:Извинявай за днес!
Аз:Няма проблем!
Хари:(Името ти) имали ти нещо?
Аз:Не.. от къде въобще ти хрумна.. ааааа –започнах да викам защото на филма наистина стана мнОго напечено, но Хари запуши устата ми защото останалите спаха. Сгуших се в Хари и го прегърнах силно.
Аз:Аз.. аз.. извинявай!
Хари:За кое по точно? –Инстинктивно го прегърнах, но след това се засрамих от постъпката си! Погледнах го право в очите, когато усетих как той започна да се приближава към мен..5 част..И точно в този момент чух гласа на Найл.. Найл: Ъмм (името ти) има ли пуканк- .. да не би ...
5 част..
И точно в този момент чух гласа на Найл..
Найл: Ъмм (името ти) има ли пуканк- .. да не би да прекъсвах нещо?!
Хари:Да!
Аз:Не, спокойно! – изправих се и изтичах до кухнята. Взех пуканките и ги сложих в микровълновата. Чаках, чаках и ето, че бяха готови. Изсипах ги в една голяма купа и отидох при останалите. Найл ме погледна и веднага ми се усмихна. Аз му подадох купата и му се усмихнах.
Найл:Мерси сладкиш!
Аз:За нищо.. – погледнах към останалите и вече всички бяхме будни. Взех си телефона да видя колко е часа.. Мм беше едва 3:30ам
Аз:На кой му се ходи на среднощна разходка?
Хари:На мен
Лиам:Да и на мен..
Луи:Къде са Зейн и Кат?
Аз:Амии.. излязоха преди малко – не знаех какво да му кажа, тъй като не бях сигурна какво ставаше между тях! Сега това не беше важно.. единственото важно нещо в главата ми беше случката от преди малко.
..Разхождахме се около половин час и решихме да се прибираме. Влязохме си в нас и и заварихме Зейн и Кат да спят прегърнати на дивана.
Аз:Оууу колко са сладки! – възкликнах аз и тихичко се промъкнах вътре! Извиках момчетата в кухнята, за да не ги събудим. Извадих една голяма кутия сладолед и започнах да нагъвам САМА ;дд
Луи:Ами за нас няма ли?
Аз:Ама и вие ли искате!
Найл:Разбира се.. как ще пропуснем!
Аз:Добре тогава, изчакайте малко само! – изкарах няколко чаши (от тези чаши, дето правят мелбите в тях) от шкафа и сложих сладолед в тях. Извадих малко бишкоти и сложих малки течен шоколад.
Аз:Бон Апети!
Найл:Ме густа!
Аз:Хаха! – започнахме да ядем и след няма 2-3 минутки всичко беше ометено ;дд
Лиам:А сега какво ще правим? На мен изобщо не ми се спи?
Луи:Ходи ли ви се на басейн?
Хари:В 4 и половина през нощта?
Аз:Нее! В задния двор?
Хари:Така вече бива.. ами Да, аз съм за!
Найл:Към басейна хора! – всички се засмяхме на ентусиазма на Найл и изтичахме в задния двор.
Аз:Момчета след малко идвам. Отивам да си облека банския.
Хари:Имаш ли нужда от помощ?
Луи:ХАРИИ! – засмях се и се качих в стаята си. Облякох си един лилав бански и се запътих към басейна. Тъкмо излизах от и очите ми мярнаха някой. Тъй като беше тъмно не видях кой беше.
Зейн:(Името ти) знаеш ли къде са мом- Уауу, за къде така си се облякла. – каза Зейн като погледа му шареше по тялото ми, след, което се засмя.
Аз:С момчетата сме долу в басейна. Ако искаш ела и ти. Между другото какво става между теб и Кат, а? – усмихнах се сладко и го погледнах. Той малко се засрами и изглежда стана леко нервен.
Зейн: А.. пфф.. ами какво да е станало?
Аз:Мен не можеш да ме излъжеш!
Зейн:Добре де, хвана ме.. Харесвам я!
Аз:Знаех си! И внимавай с нея, защото нараниш ли я, ще си имаш работа с мен! – погледнах го сериозно и избухнах в смях!
В деня на концерта:
Аз:Момчета страх ме е!
Найл:Ние сме тези, които трябва да се страхуват (името ти)! – каза той като се засмя.
Аз:Знам, но просто..
Хари:Спокойно (името ти) всичко е наред! – каза той, като ме прегърна. Аз се усмихнах сладко и потънах в мечти, но Луи ме върна на земята! ;дд
Вечерта на последния концерт:
Водещия: Горд съм, че тази вечер съм тук с вас! Днес е най-важният и решаващ ден от нашето предаване. Тази година ние срещнахме наистина много талантливи хора! И сега на сцената ще излязат .. Кейт Скот, Брайс Блу, Оne Direction, Марк Кардъл и Чер Лойд (не знам как точно се пишат на български ;о).. Всички започнаха да ръкопляскат. Аз изпратих момчетата, като ги напрегръщах и нацелувах всички и им пожелах успех! За пореден път в мен се зароди чувство на страх! Вдишах и издишах няколко пъти и започнах да слушам водещия..
Водещия:Сега е момента да кажа, че двама от петимата финалисти ще напуснат шоуто след броени минути. Журито ще гласува кои ще бъдат те, а малко по-късно в предаването линиите за гласуване ще да отворени и вие ще решите кой ще победи тазгодишния X Factor! – 20 минути по-късно на сцената бяха само момчетата, Чер и Марк! Сега беше ред на публиката да гласува. Момчетата се върнаха отзад в гримьорната и после дойдоха до мен. Още в минутата в която водещия каза, че линиите са отворени и можем да пращаме повече от един смс аз грабнах телефона ми и започнах да пращам смс-и!
Луи:Какво правиш?
Аз:Гласувам!
Зейн:За кой?
Аз:За вас разбира се ;дд – минаха още около 30-40 минути и вече беше решаващия момент. Ъхх имах чувството, че ще припадна някъде!
Водещия:Гласовете са преброени! Победителят се намира в този плик, но първо ще започнем от третото място. И така на трето място е… ONE DIRECTION! – Сериозно? На трето място? Ама вие шегувате ли се или да? Една сълза се стече по окото ми, но въпреки това започнах да викам и да пляскам за момчетата. След няколко секунди те се върнаха обратно при мен и видях как Лиам и Найл и те като мен плачеха! Никой не изглеждаше весел!
Аз:Хей момчета я по спокойно! Щом съм ви казала, че ще станете мега-хипер-супер известни значи наистина ще станете!
1 Годинa по-късно:
Юхууу след 2 седмици ставам на 17! Бях много радостна, но имаше нещо, което разваляше настроението ми постоянно. Всичко се промени след финала на X Factor! Е, да момчетата не спечелиха формата тогава, но сега наистина чупят всички възможно рекорди и то не само по продажба на албуми! Имаха и участие в „Мадисън Скуер Гардън”! Бях наистина много горда от факта. :) Преди 3 месеца Луи се запозна с едно момиче на име Елинор! Наистина е страхотна! Тя е модел и с Луи наистина много си допаднаха. Доколкото до Зейн и Кат, ами мисля , че нещата между тях не се получиха и сега единствените обвързани в групата са Луи и Лиам. Лиам ходи с една танцьорка на име Дани т.е. Даниел! И тя като Ел е страхотна! А, да не забравя Хари – ами той.. всъщност отдавна не съм се чувала с момчетата, защото са на турне и единствената връзка, която подържах беше с Луи! Но нещата наистина се промениха, но не и аз! Аз все още харесвам Хари, но …
6 част Всъщност вече ОФИЦИАЛНО съм забравила за Хари, но сънищата се върнаха и сякаш някой се ...
6 част Всъщност вече ОФИЦИАЛНО съм забравила за Хари, но сънищата се върнаха и сякаш някой се опитваше да ми каже нещо, но не знам.. Наистина не знам! Момчетата ми липсват толкова много! Времето, което прекарвахме преди финалът на X Factor и всичките моменти заедно! Толкова много ми липсваха.. Исках да им отида на гости, но уви - те са турне. Като се замисля трябва да проверя кога им свършва турнето, защото Луи, Ел, Дани, Лиам, Зейн, Найл и може би Хари наистина ми липсваха! Чудех се дали те изобщо биха се радвали да ме видят.. Вечерта.. .."Хари:Къде беше? Аз:Как така къде? Хари:Защо не дойде когато трябваше! Ти си виновна! Аз:Но Хари.. аз.. - Хари се отдалечи и грабна едно момиче за ръката. Целуна я и злобно ме погледна. Очите ми се насълзиха. Коя за бога беше тя? и защо беше с Хари?.." - бавно отворих очи и започнах да размишлявам. Напоследък отново започнах да сънувам, но този път вече знаех кое е момчето от сънищата ми. Чувствах се ужасно. Слязох до долния взех си едно хапче за глава, преоблякох се и реших да изляза за малко навън.. Исках да остана сама. Вървях, вървях и вече бях в парка. Беше толкова мрачно навън. Като се замисля май не беше добра идея да излизам в 2:30ам сама. Но.. станалото станало! Седнах на една люлка и започнах да мисля Отново.. ..Усетих вятъра в лицето си. Леко отворих очи и осъзнах, че не съм си вкъщи. О боже, заспала съм на люлката. Мама и татко сигурно са се стреснали. Побързах да се разсъня и тръгнах с бързи крачки към вкъщи. Вече бях вкъщи. Отидох в кухнята да закуся, а на масата имаше бележка, която гласеше: "Скъпа, не те събудихме, защото знаем, че си втора смяна днес.. :) С баща ти заминаваме за Ню Йорк за една седмица. Всичко е по работа иначе знаеш, че бихме те взели с нас! Обичаме те и.. пази се! С обич: мама и тате! :)" Усмихнах се и оставих бележката настрана. Взех си млякото и зърнената закуска и закусих лека по-лека..Чудех се какво да правя, защото ми беше скучно. 2-3 минутки по-късно телефона ми звънна. Беше Бен - едно момче от училище. Беше сладък и мил и.. опа май трябва да вдигна! "Бен:Ало (името ти)? Аз:Ъм да? Бен:Как си? Аз:Супер ти? Бен:Отлично! Чудех се.. ъмм.. такова искаш ли.. искаш ли утре да излезем? Аз Разбира се! Към 3:00рм? Бен:Дадено! Чао (името ти) Аз:Чао Бен! - затворих телефона и една 100 каратова усмивка се лепна на лицето ми! Имах среща, имах среща! О йеее! Малко по-късно вече бях на дивана с лаптопа и проверявах крайната дата на турнето на момчетата. Попаднах на нещо, не толкова приятно, но поне разбрах, че турнето на момчета е свършило вчера т.е. днес се прибират в Лондон! Усмивката ми веднага падна, когато видях НЕприятната новина отново: .. "Вярно ли е, че любимецът на много тийнейджъри Хари Стайлс е в любовна авантюра с бившата си?!" Имаше няколко такива теми и около тях снимки на Хари и едно момиче с дълга леко къдрава коса. На една от снимките се виждаше как се целуват! Очите ми отново се насълзиха. Бързо излязох от този сайт и моментално махнах лаптопа от мен. Аз:ОСТАВИ МЕ НАМИРААА! -Започнах да викам и бързо избърсах сълзите си! НЕ, нямаше да плача за някой, който дори не изпитва същото към мен! Така и така момчетата щяха да си идват днес, затова реших да ги изненадам на летището. ..Прибирах се от училище и си мислех с какво ли ще съм утре на срещата.. Чудех се, като се опитвах да избягвам теми свързани с Хари, но.. 2 Часа по-късно.. Стоях на летището и чаках самолета да кацне. Дани беше с мен. Тя също умираше от нетърпение да види Лиам. Аз:Дани как си? Дани:Много развълнувана! - Каза тя като една усмивка веднага се показа на лицето й. Прегърнах я и й се усмихнах. Дани:Много ми липсват момчетата! Аз:Да и на мен Хари ми липсва. - Даниел веднага ме погледна странно. Аз:Опа.. аз.. аз имах в предвид момчетата.. Не се хвана нали? - казах жално аз. Дани:Не, не съм! Но защо не си ми казала преди.. Аз:Защото и аз не знаех.. Дани:Разбирам те! Аз:Моля те не казвай на никой Дани! Моля те! Дани:Спокойно! Няма да кажа на никой! Имай ми доверие! - усмихнах се и усетих как цялата се изчервих. Дани:И от кога така? - каза тя закачливо. Аз:Няколко месеца.. - превъртях очи. Дани:Моляяя?! Аз:Да, но.. между другото Бен ме покани на среща утре.. Дани:Това е супер! Ами.. ЛИАМММММММММММММ! -Дани скокна веднага щом видя Лиам. Аз:Луиииииииииииииии! - веднага след нея и аз изтърчах на гърба на Луи. Аз:Ей, знаеш ли колко ми липсваше! Луи:Хехе морков и ти ми липсваше! - гушна ме мноого силно след, което се прегърнах и с останалите!Малко по-късно.. Бяхме в къщата на момчетата. Даниел си тръгна преди около половин час, а след около 2 часа Луи имаше среща с Ел! Аз:Е, момчета аз ще тръгвам! След толкова много път сигурно сте много изморени, а и не искам да ви досаждам! Найл:Нищо подобно! Даже ни е много приятно с теб! Зейн:Да, наистина! Остани колко искаш! Аз:Мерси, но ще се прибирам.. Луи днес тук ли ще останеш или ще се прибереш? Луи:Ще остана тук! Аз:Супер, пак ще съм сама? Луи:Моля? Аз:Ами мама и татко са в Ню Йорк, но нищо.. няма значение.. хайде чао.. Хари:Настоявам да останеш! Лиам:Аз също! Найл:Аз също! Зейн:И аз! Луи:Решено е, оставаш! Аз:Ох добре, но първо ще си взема дрехи за утре, нощница, четка за коса, четка за зъби, гримове, козм- Момчетата:Да, да, да.. разбрахме - всички се засмяхме.
Вечерта.. Тази нощ наистина беше запомняща се! Гледахме филми, ядохме пуканки, Пръскахме се с вода и какво ли още не! С една дума беше СТРАХОТНО, но момчетата заспаха рано защото бяха много изморени.. На сутринта.. Събудих се рано за сметка на останалите. Отидох до банята да се оправя! Наистина бях много развълнувана за днескашната ми среща. Само трябваше да се облека и бях готова. Хари:За къде си се подготвила така.. Аз:Ще излизам - казах с усмивка на лице. Хари:С кой? Аз:Има ли значение? Хари:Ами все пак съм по-големия ти брат и се грижа за теб! И все пак.. Аз:Значи по-големия ми брат - казах тихо.. - с Бен! Луи:Кой е Бен? Хари:Гаджето на (името ти) Луи:Моля?
7 частАз:Хариии, Бен не ми е гадже! -нацупих се и отидох в кухнята. Чух Луи да вика зад гърба ...
7 частАз:Хариии, Бен не ми е гадже! -нацупих се и отидох в кухнята. Чух Луи да вика зад гърба ми.Луи:(името ти) трябва да поговрим! Аз:За какво?Луи:Бен!Аз:И защо да го правим!Луи:Защото съм ти батко и ме е грижа с какви момчета излиза малката ми сестричка!Аз:Луи та ти си само 3 години по-голям от мен!Луи:И все пак! -превъртях очи и отидох да направя нещо за закуска. Досега съм имала толкова малко гаджета и то най-вече Луи е виновен, защото не ги оставя на мира. Постоянно ме следи, заплашва момчетата с, които излизам и какво ли още не! Искам поне веднъж да имам перфектната среща. Всъщност никой не знае, но аз все още не съм имала своята първа целувка. Да, на 16 съм, но всички с които съм излизала не са били перфектните за мен. Аз съм от тези които чакат специалния човек, за това за никъде не бързам. Та да се върнем към закуската. Чудех се какво да направя и в крайна сметка направих палачинки с шоколад. В минутката, в която сложих палачинките на масата Найл прехвърча в стаята. Найл:Ехаа, това всичкото за мен ли е?Аз:Да за теб е.. +мен, Зейн, Хари, Лиам и Луи! -Найл веднага се натъжи.Аз:Оуу Найл, спокойно ще направя още ако искаш! - казах прегръщайки го сладко.Найл:(Името ти) нали знаеш колко много те обичам!Аз:Мен или храната!Найл:Това подвеждащ въпрос ли е? -каза замислено синеокото момче.Аз:Мне! Просто се шегувам! -отговорих му смеейки се. Той ме прегърна и седна на масата. След малко дойдоха всички, без Зейн.Аз:Ъм.. Къде е Зейн?Хари:Спи..Аз:Защо не го събудихте?Луи:Мислиш, че не опитахме да го направим ли?Аз:Ами.. охх добре, аз ще отида да го събудя!Лиам:Успех с това! -каза смеейки се.Найл:Ще ти е нужен!Аз:Че какво е толкова трудно да събудиш някой! Пфф..Хари:Ще видиш! -изпъшках и се качих на горния етаж. Влязох в стаята му, а Зейн спеше толкова сладко. Приближих се до него и леко го побутнах.Аз:Зейн, Зейнн, Зейн ставай! -леко шепнех, като постепенно гласа ми ставаше все по силен. Имах чувството, че това момче е мъртво. Нито приемаше, нито предаваше! Момчетата бяха прави. Опитвах, опитвах, но уви нищщо не стана. Чудех се как да го събудя и изведнъж скочих върху него!Зейн:Ауч, който и да си ти остави ме да спя!Аз:Моля те Зейн ставай! Всички закусваме долу, само теб те няма!Зейн:Неее! Остави ме да спя! -продължих да повтарям името му и накрая не издържах.Аз:Зейн ако до 2 минути не си долу, обещавам ти, че ще взема всяко едно огледало от къщата! Знам къде криеш и резервните си така, че тик-так времето тече! Излязох бързо от стаята и се усмихнах на себе си! Знаех, че ще стане, поне се надявам..Луи:Не успя да го събудиш нали?Найл:Казахме ти, че няма да можеш..Лиам:Щом и ние не можем и ти няма да можеш..Аз:Не бързайте толкова.. -казах като чаках Зейн всеки момент да дойде. И да, о да! Аз ъсм супер, успях да събудя Зейн. Той седна спокойно на масата и започна да се храни, а момчетата ме изгледаха много странно.Аз:Какво? -казах иронично аз и се засмях. След няколко часа..Бях напълно готова за срещата си, която беше след точно 20 минути. Бях облякла една не много къса, черна рокля с розова панделка в средата (като колан), черни токчета, а косата ми беше накъдрена, но не прекалено. Тъй като не обичах да се мацам с гримове си сложих само малко спирала, черен молив и гланц. Ето вече напълно бях готова. Реших да сляза долу докато чакам Бен да дойде да ме вземе. Погледнах се запоследно в огледалото и се усмихнах. Слязох долу и първото нещо, което чух беше:Лиам:Еха, (името ти) изглеждаш страхотно! -каза мило той.Аз:Мерси Лиам. -усмихнах му се и отидох в хола. Там бяха Зейн и Хари. И двамата като ме видяха останаха с отворени ости - само дето лигите им не изтекоха. Хаха засмях се на израженията им и седнах на дивана до Зейн.И двамата в един глас:Изглеждаш ухаа! -после се спогледаха.Хари:Зейн аз трябваше да го кажа първи!Зейн:Ами да го беше направил!Хари:Зейннн!Аз:Момчета! -извиках през смях аз.И двамата:Даа? - погледнаха ме за момент и чух как на вратата се звънна. Аз подскочих и казах:Аз:Това сигурно е Бен! - усмихнах се и срещнах натъженото лице на Хари.Хари:Да, сигурно е той! - измърмори Хари, а аз се втурнах да отворя, но Луи ме изпревари.Луи:Ти сигурно си Бен?!Бен:Ъмм да аз съм!Луи:И на колко си?Бен:На 17.Луи:От тук ли си?Аз:ЛУИИИ! Стига за бога.Луи:Офф добре и я пази като очите си, защото ще те наблюдавам. -Каза Луи като направи онова с очите и влзе вътре.Аз:Извинявай брат ми..Бен:Няма нищо.. между другото изглеждаш страхотно!Аз:Мерси, ще тръгваме ли?Бен:Да, хайде! ГТЗ (Гледната точка на Зейн) (Името ти) излезе с Бен, а Луи дойде нервен в хола при нас.Аз:Какво има Луи?Луи:Изощбо не го харесвам този Бен!Аз:Че ти дори не го познаваш!Луи:Да, но не го харесвам! -въздиша Луи, а аз погледнах разтревожено към Хари.Аз:Хари, а на теб какво ти има?Хари:А, нищо! Добре съм си.. -каза той ставайки от дивана. ГТХ (Гледната точка на Хари)Как можах да оставя (името ти) да излезе с този глупак. Мислех, че и тя ме харесва, но явно само съм се заблуждавал. Чувствах се гадно. Как исках да съм на мястото на този Бен! Изобщо не харесвах това момче! Та той не се задържаше с едно момиче повече от месец.. Исках да споделя на някой, затова отидох в стаята на Лиам! С него винаги можех да си говоря! Той ме разбираше..
8 част.. ГТХ (Гледната точка на Хари) Отидох в стаята на Лиам и седнах на леглото му. Той се ...
8 част.. ГТХ (Гледната точка на Хари) Отидох в стаята на Лиам и седнах на леглото му. Той се завъртя към мен и ме погледна въпросително.Лиам:Какво има? -каза той.Аз:Ами харесвам едно момиче, но ме е страх да и призная, а в момента тя е на среща с едно момче, което наистина не харесвам!Лиам:И от кога така?Аз:Доста време.. -погледнах Лиам и въздъхнах тежко, мислейки си, че няма да успее да ми помогне.Лиам:А тя знае ли, че я харесваш?Аз:Разбира се, че не..Лиам:И какво очакваш да стане щом дори не си й казал какво изпитваш към нея!? Помисли си малко и разбери дали това, което чувстваш е истинско, след това събери смелост и й го кажи!Аз:Не знам Лиам..Лиам:Сигурен съм, че (името ти) също те харесва! -аз погледнах странно Лиам.Аз:А ти от къде знаеш, че става въпрос за (името ти)?Лиам:Аз просто знаех! -каза Лиам намигайки ми. След това стана, потупа ме приятелски по рамото и излзезе от стаята. Дали наистина трябваше да й призная как се чувствам? Всеки случей сега не можех да й кажа нищо, защото все пак е на среща с Бен. А мисълта, че точно в този момент може би се целуват ме побърква. Станах от леглото и се запътих към стаята си. ..След около един час по-късно излязох от стаята си и минах през стаята на (Името ти) и видях, че на леглото имаше една тетрадка. Знам, че не е хубаво да се прави така, но любопитството в мен надделя и влязох в стаята й, взимайки малката розова тетрадка, на която с големи букви пишеше "Дневник".. Малко под заглавието бе написано с мънички букви "Не отваряй!". Знам, че не беше правилно, но просто не се сдържах. Отворих дневника й и потънах в дълбок размисъл. ТГТ (Твоята гледна точка) Тръпнех от радост, когато Бен ме изведе на среща. Отидохме до един прекрасен ресторант. Не беше кой знае колко голям, но беше много стилен. Седнахме на една от масите и започнахме да си говорим. На няколко пъти Бен ми направи комплименти, а аз винаги се изчервявах и скривах лицето си с длани. Почувствах се специална поне за миг. Скоро изобщо не бях имала гадже. Много малко момчета са ми казвали, че съм красива, но въпреки това се надявам всичко да се промени. Аз не ъсм от момичетата, които обичат да носят един тон грим и къси рокли, аз съм си най-обикновенно момиче, което се радва на живота. И точно в този момент най-вече на Бен. Не мога просто така да забравя за Хари, но все пак не мога постоянно да искам да съм с някой, който никога няма да е с мен. Въздъхнах и погледнах към Бен, който разказваше поредната си шега. Смяхме се, говорихме си и ядохме разбира се! Мина около час - час и половина от както бяхме навън и решихме, че вече е време да си ходим. Бен отиде до тоалетната, а аз го изчаках. По едно време телефона му изписука, че е получил съобщение. Любопитството в мен надделя отново! Исках да видя какво пишеше, но наистина не трябваше. Не се поколебах и секунда повече, защото Бен всеки момент щеше да се върне затова грабнах телефона и отворих СМС-а. Беше от някакво момче на име Дилън. Ето какво пишеше: "Хей брат, какво стана с мацката. Изведели я на среща или те е страх? Пъзльо! :D" Прочетох СМС-а и една сълза се стече по окото ми. Бързо я избърсах и оставих телефона на мястото където беше. Не обичах хората да ме използват. Но аз не съм от тези, които лесно се предават, така, че Бен ще види с кого се е захванал. Щях да му го върна - още днес! Той щеше да си получи заслуженото! Много бързо се сприятелявах с хората, а това не беше хубаво. Ето за един ден как човек може да разбие нечие сърце, само за секунди! Ядосах се, но в същото време се чувствах ужасно, че всичко това е било лъжа. Изправих глава и видях Бен, който се завръщаше от тоалетната!Аз:Отмъщението започва! -казах си тихо аз.Бен:Е, ще тръгваме ли?Аз:Разбира се! -казах усмихвайки се фалшиво. Той ми подаде ръка и тръгнахме към колата му. По пътя за вкъщи никой нищо не каза. Не знаех какво мога да кажа и беше доста неловко. Той спря колата точно пред нас и слезе, за да ми отвори вратата. Вече бяхме пред входната врата, когато той ме дръпна за ръката и ме обърна към него. Бен:Прекарах си чудесно днес!Аз:Да, и аз! -казах леко съркастично. Погледнах го в очите, а той започна да се приближава бавно към мен. Да, щеше да ме целуне. Оу колко изтъркано - казах си и аз и му забих един шамар.Бен:Какво забога правиш? -попита ме учудено Бен.Аз:Това което трябваше да направя още в началото! -казах гледайки го презрително.Бен:Но какво съм направил?Аз:Не обичам хората, които използват другите и накрая им разбиват сърцата!Бен:Ти знаеш за баса?Аз:Не знаех, но мерси че ми каза! -казах самоуверено аз. Обърнах се и побягнах към вкъщи. Чух Бен викайки името ми, но не се обърнах. Отворих входната вратата и с гръм и трясък влязох вътре. Първото нещо, което видях бяха четирите момчета, стоящо на прозореца, клюкарейки какво се случва. Аз:Клюкарки такива! -Засмях се, но бързо след това сълзите отново се появиха. Побягнах нагоре към стаята си и видях как Хари излизаше от там. Той изглеждаше леко притеснен след като ме видя.Аз:Не знам какво правиш в стаята ми, но точно сега не искам да виждам никой! Така, че излез! -влязох вътре и тръшнах вратата. Хвърлих се на леглото и започнах да плача. ..Събудих се, а главата ужасно много ме болеше. Размърдах се и усетих, че има някой при мен в леглото. Стреснах се, защото можеше да е всеки, но миг след това разбрах, че е Хари..Аз:Хари, какво правиш тук?..9 част Хари:Шшт, заспивай! Сутринта ще говорим! -чух сънения глас на Хари. Той лекичко се завъря и ...
9 част Хари:Шшт, заспивай! Сутринта ще говорим! -чух сънения глас на Хари. Той лекичко се завъря и силно ме прегърна. Усетих аромата му - беше толкова неустоим, както самия Хари. Мислех, че всичко това е сън, защото до сега не се бях събуждала посред нощите в прегръдките на Хари. Беше странно, но и доста хубаво. За момент изпаднах в мисли, когато усетих как Хари приближи тялото си до моето. Цялата настръхнах. Не знаех какво да направя. Секунди след това приближих глават си до тази на Хари и заспах. На сутринта.. Чувах нечии гласове, но не можех да разбера какво става. Всичко беше тъмно, но гласовете започваха да стават все по ясни! Лиам:Оуу, момчета вижте колко е сладка!Хари:Да, така е!Найл:Имам идея!Зейн и Луи:Каква? - чух шушукането от страна на момчетата, но бях много изморена и не си направих труда да стана, а заспах отново.. ..Усетих лъчите на слънцето, галещи лицето ми. Бавно отворих едното си око, а след това другото. Протегнах ръце и се прозях леко. Станах от леглото и първото нещо, което направих бе да тръгна към кухнята. Бях адски гладна, а от момчетата нямаше и следа. Влязох в кухнята и ги видях всички насядали пред телевизора.Аз:Какво има за ядене? -провикнах се, надявайки се момчетата да ме чуят. Те се обърнаха и израженията им от сериозни минаха в типично за тях кискане. Едва сдържаха смеха си. Аз:Какво ви се е случило?Зейн:По скоро на теб какво ти се е случило! -чух как и петте момчета започнаха да се смеят с глас.Аз:За какво говориш? -бях адски объркана.Зейн:Ела и ще ти покажа. -бриближих се до дивана, а Зейн извади едно огледало и видях как една сълза от смях се стече по окото му, сдържайки останалите.Аз:Вие не сте до-ама какво за бога сте ми направили, идиоти такива? -казах гледайки се в огледалото. Цялото ми лице беше в картинки. Ако човек ме видеше сега щеше да си помисли, че някое 2 годишно детенце е рисувало върху лицето ми. Ядосах се. По дяволите цветовете на дъгата бяха върху лицето ми, заедно с няколко Кевинчета, морковчета, костенурки и котенца . Да не забравя да вметна огромният надпис "Аз обичам храна" който беше на челото ми. Погледнах яростно за момчетата, а те умираха от смях. Щом видяха погледа ми скочиха от дивана, като опарени и побягнаха към другите стаи.Луи:Ааааа, едно чудовище ме гони! Кевин, помощ! -започна да вика Луи скачайки насам-натам из стаята.Найл:Аз обича твое чело! -каза ми Найл заливайки се от смях. Чесно казано беше ми доста забавно да ги видя така. Всички се спукваха от смях. Гонех ги още малко и накрая взех, че с енаправих на сърдита.Аз:Добре момчета щом така искате, от днес нататък аз повече няма да ви проговоря! Идиоти! -извиках тичайки към кухнята.Луи:Виж (името ти) ние просто се забавлявахме, не се сърди! -чух как Луи викаше зад мен. Бързо затворих вратата на кухнята и бях готова за бойния си план. Взех брашното, но точно в този момент някой ме хвана за кръста. Скочих и всичкото брашно се озова върху.. Хари.Аз:Опа, изпроси си го! -изплезих се и започнах да търся друго брашно. Извадих няколко пакета, сложих ги където трабва и заех бойна позиция. Хари само стоеше и се смееше. Секунди по-късно вратата се отвори и едното брашно бадна върху.. Луи! След него Лиам, после влезе й Зейн и последното брашно падна върху Найл.Аз:О да, точно в десятката!Луи:Не бързай толкова! -чух Луи да казва. Погледнах го учудено и усетих сметана по лицето си. След това буквално пресъздадохме битката за Троя, но.. с храна! Вечерта.. Все още чистих дрехите си от битката ни днес. Та да ви кажа ли кой победи? Еми, Найл първи се отказа защото му стана гадно, когато видя колко храна сме използвали и отиде да търси нещо друго, след него Лиам, защото аз и Луи го нападнахаме с лъжици, а след него Зейн, който се направи на сърдит, щом му сложих няколко яйца в косата. И накрая останахме само аз, Луи и Хари, но за жалост.. те ме победиха и избягах в стаята си! Днес беше много забавен днес. Даже забравих за Бен и снощната ни разправия. Толкова ми бе забавно с момчетата, но напоследък започнах да обръщам по-малко внимание на Катерина. Почувствах се гадно, че от 3-4 дена не съм и званяла, затова малко по късно и се обадих. Няколко часа по-късно..Хари:Кой е готов за филмова вечер? -пита Хари правейки странни движения.Найл и аз:Аз.Зейн:И аз.Луи:Аз също.Лиам:Аз няма да мога, тъкмо ще излизам с Дани.Хари:Окей! -аз бързо отидох до Лиам.Аз:Лиам, прати много поздрави на Дани и й кажи да ми се обади!Лиам:Разбира се! -каза усмихвайки се Лиам. Аз го целунах по бузката и бързо скокнах на дивана. Лиам и Даниел бяха толкова сладка двойка! Наистина им завиждах. Сякаш бяха родени един за друг!Лиам:Ако закъснея не ме търсете!Найл:Дообре! -Лиам излезе от къщата, а Хари пусна филма.Аз:Кой филм ще гледаме?Хари:'Любовникът на Анабел' (сори, по тъмо име не можах да измисля ;д)Аз:Това е романтичен филм нали?Хари:Ъмм... д-Найл:Тихо филма започна. -погледнах екрана и се отпуснах на дивана, очаквайки някой много романтичен и можбе би малко тъжен филм, точно както всички останали..
10 част ..Още бяхме в началото на филма, а вече имаше поне десетима мъртви. Надявам се да сте ме ...
10 част
..Още бяхме в началото на филма, а вече имаше поне десетима мъртви. Надявам се да сте ме разбрали, че това изобщо не беше романтичен филм. От каквато и страна да го погледнеш това чисто и просто си беше някакър психарски филм. Тези филми изобщо не ми понасяха. Сега цяла вечер нямаше да мога да заспа. Прикрих с ръце поредната 'психо' сцена и тихичко си казах.Аз:това е просто филм, момиче! Стегни се малко, не бъди глезла! Това е просто филм! Това е просто филм!Найл:Какво за бога правиш? -попита ме любопитно русото момче.Хари:Да не би да те е страх?Луи:Ако сте страхуваш, недей да гледаш филма!Аз:Аз ли, пфф.. не ставайте смешни хора, просто очите ме заболяха.Найл:Така значи.. е, добре тогава. Аз ще отида ето там -посочи ми мястото до Луи. Следователно аз оставах сама на този диван. Чисто и просто - късмет!Аз:Ходи където искаш -изплезих му се и погледнах отново към екрана. Минаха около 5-6 минутки, в които нищо не се случи. След няма и няколко секунди ето, че и най-малката жертва бе заловена. Така де, убиха едно малко момиченце. Тези филми са наистина мноого тъпи. Всмисъл кой нормален човек би убил семейството и приятелите си. Камо ли някое детенце? По едно време усетих как някой се настани до мен. Извърнах глава и видях, че това е Хари.Хари:Хейй.Аз:Хей.Хари:Е как върви с гледането на романтичния филм? -каза смеейки ми се Хари.Аз:Не е смешно. И да знаеш, засега върви много добре. Даже по-добре от колкото можеш да си представиш.Хари:Щом казваш. -превъртях очи и се загледах в филм. Стиснах една възглавница с лявата си ръка, за да не може Хари да види и продължих да си гледам филма. На страшните сцени затварях очи и стисках възглавницата. Доста тъпо да стискаш възглавница, вместо да прегърнеш човека до теб, но.. Изглежда всичко вървеше добре. Т.е. справях се с гледането на страшен филм. Леле колко глупаво звучи. Но в крайна сметка не всички сме безтрашни. А доколото до мен - аз съм един от най-пъзливите хора. Не искам да си го призная, но си е така. Малко по-късно същата вечер..Аз:Момчета аз отивам да взема лаптопа.Зейн:Донеси и моя, моля!Аз:Разбрано сър! -засмях се и се качих нагоре по стълбите. Беше много тъмно. Нормално беше вечер, но днес сякаш беше по-тъмно от обикновенно. Няма значение, сега исках просто да си видя туитъра и да занеса на Зейн лаптопа. Отидох до стаята му и го взех. Имах чувството, че нещо ме дебнеше. Не обърнах внимание и се затичах към стаята ми. Точно преди да вляза имах чувството, че видях нечии очи да светят в тъмното.Аз:Пфф.. пъзла! -казах си тихичко и влязох в стаята си. Грабнах лаптопа си и бързах да сляза при момчетата. Тъкмо излязох и нещо отново проблясна в тъмното. Вече наистина се уплаших и с всичка сила побягнах на долу. Докато изведнъж не се досетих, че това може би е котка. Да точно така. Това беше просто една малка и сладка котка. Усмихнах се доволно след като съм разгадала, случващото се горе нещо. Слязох при момчетата леко уплашена и фалшиво се усмихнах.Аз:Заповядах Зейн!Зейн:(Името ти) какво ти има?Аз:Че какво трябва да ми има?Найл:Да не би да видя Фреди (убиеца в филма ;дд) горе?Аз:Не ставай смешен Найл!Найл:Добре, тогава защо изглеждаш уплашена.Аз:Ами като вървях и имах усещането, че някой ме следи. Тогава разбрах, че това е котката.Момчетата се спогледаха странно и всички казаха в един глас:Котката?Аз:Да, да. Горе в тъмното очите и светеха и аз се уплаших, но тогава се сетих, че това е котката.Луи:За бога (името ти) ние нямаме котка. -израженията на момчетата веднага предоби шеговит вит. А аз просто замръзнах на място.Аз:Аааааа горе има убиец. Моля те не убивай, убий тях. Те са виновни за всичко. Ааааа. -тръгнах да бягам към входната врата. Точно тогава тя се отвори и Лиам влезе.Лиам:Какво ста- аз го прегърнах силно и бях готова да се разплача.Лиам:(Името ти) добре ли си?Аз:Ами гледахме страшен филм и..Лиам:Разбирам. -Лиам влезе прегръщайки ме, а аз не се отделях от него защото ме беше страх.Лиам:Как сте момчета? Изглежда сте се забавлявали, а?Аз:Това ли наричаш забавление? -казах съвсем тихо като се отделих от Лиам.Луи:Как беше с Дани?Лиам:Супер.Аз:Е момчета, някой ще бъде ли така любезен за да ме изпрати до стаята ми, защото убиеца е горе, а на вас не ви пука, че ще ме убие след като се кача. -една сълза се стече по бузата ми.Найл:Не говори така. -каза ми Найл придърпвайки ме в прегръдките си.Найл:Тук няма убиец, сигурен съм. -след това и останалите момчета ме прегърнаха. Луи:Няма да гледаме повече страшни филми в присъствието на (името ти).Зейн:значи без повече страшни филми!Аз:Благодаря ви момчета. -казах усмихвайки се сладко.Аз:Е? -Момчетата ме изгледаха странно. -Кой ще ме изпрати до стаята ми? А като гледам колко е часа, мисля, че всички трябва да си лягат вече.Хари:Аз ще те изпратя и след това си лягам.Найл:Аз също ще си лягам.Зейн:И аз.Аз:Добре тогаваВсички:Лека нощ. -С Хари се запътихме към стаята ми. Влязохме и аз путах Хари.Аз:Хари искам да те питам нещо?Хари:Питай?Аз:Защо когато се прибирах от срещата ми с Бен -леко сведох глава. -т.е. онази вечер като се прибрах какво правеше в стаята ми?Хари:Ами аз.. аз.. просто исках да видя дали си се прибрала.Аз:Мхм.. обърни се замалко, за да си облека нощницата, моля?Хари:На мен така си ми е добре..Аз:ХариииХари:Добре де!Аз:Но не гледай! -обърнах се и си взех нощничката. Облякох се и погледнах Хари, който през цялото време ме е шпионирал.Аз:Ах ти, лъжец такъв! Знаеш ли, че сега трябва да ти се сърдя.Хари:Но аз нищо не съм направил!Аз:Да бе само малко. -погледнах го накриво и се шмугнах в леглото ми.Хари:Хей виж, не ми се сърди, не беше нарочно. -каза малко притеснено Хари, а аз се обърнах на другата страна. Той се приближи и седна на леглото ми.Хари:(Името ти) моля те, не ми се сърди! ..Хайде аз ще си лягам. Лека нощ. -каза той, като нежно ме целуна по бузката. Аз леко се изчервих. Чух как Хари стана от леглото и отвори вратата. Беше готов да излезе, когато аз му казах.Аз:Хари, остани! Моля те..
11 частХари ме погледна странно и неразбиращо.Аз:Страх ме е -прошепнах аз и погледнах Хари. Той ...
11 частХари ме погледна странно и неразбиращо.Аз:Страх ме е -прошепнах аз и погледнах Хари. Той сладко ми се усмихна и легна до мен на леглото. ..Мина около един час от както Хари и аз стоим и си говорим в леглото ми. Толкова много исках да му призная чувствата си, но твърде много се страхувах от отговора му.Хари:Между другото, аз харесвам едно момиче, но се страхувам да и признач чувствата си. -аз сведох глава, при мисълта, че харесва някоя друга, но не и мен. Аз:Да, при мен също е така.Хари:Тя е толкова красива и ослепителна. Виждам я всеки ден, но никога нямам смелост да и призная.Аз:Хаха Хаза се срамува? Това е нечувано досега. -казах приятелски аз. Хари също се усмихна.Хари:Добре, но ти си момиче! Кажи ми как да и призная.Аз:Просто го направи, Хари. Ти си толкова сладък, красив, умен и какво ли още не, та не ми се вярва въпросното момиче да не те харесва. Ако не те харесва тогава тя губи!Хари:Добре тогава. (името ти) харесвам те! Искаш ли да си моето момиче!? -Сърцето ми препускаше като лудо, но секунди след това се осъзнах.Аз:Ето, виждаш щом заблуди мен с очарователността си, така и тя ще те забележи.Хари:Но а-Аз:Повярвай ми така е. -Хари въздъхна тежко и ме погледна.Хари:Аз говорих за теб (Името ти)! Ти си тази, която ме прави щастлив! Ти си красивото и ослепително момиче, за което говорих. Ти си точно тази, която искам. Не знам какъв ще бъде отговорът ти, но си струва да опитам. Ще бъдеш ли моето момиче? -каза леко притеснен Хари. Не знаех какво да кажа. Всичко, което съм искала сякаш за момент се стовари от нищото. Приближих се бавно да Хари и нежно го целунах.
Аз:Това отговаря ли на въпросът ти? -каза леко засрамено.Хари:Много си сладка, когато се изчервиш. -Хари се усмихна сладко и ме отново ме целуна. Целувките му бяха толкова нежни и в същото време страсни. От кога чаках този момент да дойде. Не мислих повече, а се оставих в сладките целувки на ХАРИ. На сутринта..Луи:Вие какво правите заедно?Хари:Спим!Луи:Знаеш, че нямах това впредвид. Е, Хари да знаеш че всичко с ЛАРИ СТАЙЛСЪН приключи!Аз:Луи, стига! Вие все още сте заедно! Не насилвай късмета си и се радвай на това, което имаш! -погледнах към Хари. Той ми се ухили насреща и ме целуна по бузката.Луи:Добре де, Хайде миличък да слизаме долу да закусваме! -каза Луи с бебешки глас, дърпайки Хари за ръката.Аз:Луиии! Казах ти да не си насилваш късмета! -погледнах го сериозно и се засмях ан физиономията, която направи.Луи:Знаеш ли какво Хари? Аз си имам Ел и ти не ми трябваш! -уплези се и излезе от стаята, а ние с Хари започнахме да се смеем. Оправихме се и излязохме от стаята ми хванати за ръце. В коридора Зейн си оправяше косата на огледалото. Когато ни видя да излизаме той учудено погледна към отражението ни в огледалото след това се обърна към нас.Зейн:Значи огледалото ми не греши! Вие сте заедно?Хари:Да, огледалото не лъже! -каза Хари целувайки ме по бузката. Точно в този момент Найл изхвърча през стаята и започна да вика.Найл:Хаза си има гадже! (името ти) и Хари са гаджета! (името ти) и Хари са гаджета.Лиам:Какво за бога става тук?Найл:Те са гаджета! -каза синеокото момче, сочейки ни с пръст. Аз се засмях и видях как една топла усмивка се изписа на лицето на Лиам.Лиам:Това е страхотно! Малко по-късно на същия ден..Аз:Кой идва с мен до магазина?Найл:Аз, аз!Аз:Някой друг?Найл:-ноЗейн:Аз ще дойда.Аз:Супер! -усмихнах се и излязох от къщата. Зейн дойде след мен. Секунди след това всички, дори и Найл излязоха облечени за излизане.Аз:Значи всички ще ходим!Всички:Да.Аз:Дообре. -качихме се в колата на Хари и потеглихме към супермаркета. Опитахме се никой да не ни забележи, но не се получи. Папараците веднага започнаха да снимат момчетата. Ние слязохме от колата и влязохме в магазина, опитвайки се да се отървем от досадните папараци. Хари дойде до мен и ме хвана за ръката.Аз:Хари относно това.. -сведох глава. Хари:Спокойно миличка, те ще те приемат като част от семейството, не се тревожи. -Прегърнах го и се запътихме към щанда с шоколад.Aз:Мисля, че трябва да вземем от това и от това, а и да не забравим това.Луи:Забравих да ви спомена, че сестра ми е луда на тема шоколад.Аз:Хей! Аз не съм луда, просто той е тоолкова неустоим и вкусен. -казах замечтано аз. Чух как Хари се искашля нарочно, а аз се засмях.Хари:Аз отивам за Харибо.Луи:Аз за моркови.Найл:Аз ще отида да помогна на някой! -каза Найл, като една дяволита усмивка се появи на лицето му. -Лиам и Зейн останаха с мен. Вървяхме и купувахме разни неща. По едно време телефона на ЛИам звънна. Беше Дани. Той остана малко по-назад говорейки потелефона, а ние с Зейн се чудихме какво ще ядем. Намерих едно столче и заявих.Аз:Зейн, аз оставам тук. Не мога да вървя с тези обувки. Ще ви изчакам на връщане. -казах категорично аз. Зейн не се съгласи, грабна ме и ме сложи на конче.Аз:Зейн, пусни ме! Много съм тежка.Зейн:Най-много 55 кг. с напикани гащи. -каза ми закачливо Зейн.Аз:Хаха.. това намек ли беше..Зейн:Знаеш, че се шегувах нали.Аз:Разбира се! -изплезих му се и се засмяхме. Лиам ни настигна, а след това намерихме Найл, който носеше куп неща.Найл:Нося малко храна!Аз:Малко?Зейн:Храна?Лиам:Найл нали знаеш, че ти е забранено да пазаруваш.Найл:Добре де, ще върна по-голямата част от нещата, но хейй.. защо само (имеот ти) е на конче? И аз искам!Лиам:Бебе такова! -След това срещнахме Луи, а след него Хари, който беше взел една голяма кутия Туикс и няколко пакета Харибо. Когато ме видя, че съм на конче на гърба на Зейн леко се нацупи, но Зейн се доближи до Хари и му каза.Зейн:От тук поемаш ти! -намигна му и аз се качих на гърба на Хари. ..Вече бяхме на касата. Излязохме и папараците отново започнаха да снимат момчетата. Хари ме беше хванал за ръката и въпросите започнаха: Вие гаджета ли сте? От кога сте заедно? Ти не си ли сестрата на Луи? Какво правиш заедно с 'Една посока'? и т.н. Момчетата изобщо не обърнаха внимание на папраците и се качиха в колата. Този път, аз седнах отпред до Хари. Той ме целуна по бузката и аз тихичко му казах.Аз:Хари, заедно сме от 1 ден, а ти вече ме целуна пред папараците. Какво ще кажат феновете ти за това? -намръщих се аз и го погледнах.Хари:Миличка, казах ти, че всичко ще е наред! Ще видиш!Аз:Надявам се! -погледнах напред, а колата потегли..12 част Прибрахме се в къщата на момчетата, а аз им заявих, че ще се върна у дома. Все пак ми беше ...
12 част
Прибрахме се в къщата на момчетата, а аз им заявих, че ще се върна у дома. Все пак ми беше гадно да се натрапвам в чужда къща, макар, че момчетата са ми като братя. Изключение правят Луи и Хари, защото Луи ми е брат, а Хари гадже! Хехе колко яко звучи Хари да ми е гадже! Много се радвам, най-накрая нещо прекрасно да се случи и в моя скучен живот. Оправих си нещата, които имах да си взема от къщата им и след около 2-3 часа се прибрах. Луи нямаше да си идва днес и тъй като мама и татко не бяха в града реших да звънна на момичетата.Аз:Ало Дани, искате ли днес да излезем с Ел и Кат?Дани:Разбира се.. но към колко, защото след половин час имам репетиция?Аз:Ами след като свършиш репетиция се оправи и ми звънни, а аз ще извикам Елинор и Кат.Дани:Ок.. значи до после! Чао мила.Аз:Чао Дани. -затворих телефона и отидох до стаята си, за да видя какво ще си облека. Избрах си едни къси дънкови панталонки и едно потниче на райета. Влязох в банята да си взема душ и след около 20 минутки вече бях готова. Звъннах на Катерина и на Елинор, за да се разбера с тях. Имах около час и половина свободно време и се чудех какво да правя. Мислих, мислих и накрая взех една книжка, за да почета малко. Скоро не го бях правила. Седнах на едно столче, което се намираше посредата на двора и се унесох. Времето беше точно като за море. Въздухът беше точно като морския бриз. Слънцето леко напичаше и лека по-лека се опитваше да ме приспи. ..Събудих се от звука на телефона.Аз:Ало?Ел:Идваш ли? Дани всърши тренировка пре 20 минути и е готова.Аз:След 10 минутки ще ви взема с колата.Ел:Супер, до после! -затворих набързо телефона и скокнах към стаята си. Прибрах книгата, от която бях прочела едва 20 странички и започнах да си оправям косата. Тъй като косата ми беше дълга и кестенява, аз просто я накъдрих леко с пресата и се уверих, че съм напълно готова.Аз:Ключове тук, протмоне тук, чанта тук, гланц тук, кредитна карта тук, телефон тук! Е, значи съм готова! Побързай, ще закъснееш! -Да, наистина беше време да спра да си говоря сама, но просто самотата ме убиваше. Заключих вкъщи и се качих в колата. Запалих и тръгнах към Кат. След това взех Ел и Дани, които ни чакаха пред къщата на Ел.Аз:Съжалявам, че се забавих, но спах..Дани:Ах, поспаланката ни тя! -каза шеговито тя. - Ако не побързаме магазините ще затворят. -добави Дани, влизайки в колата. Елинор седна отпред до мен и тръгнахме към мола.Ел:Между другото хората веднага щом те видят ще разберат, че си сестра на Луи. -погледнах я въпросително.Аз:Как така?Ел:Райета момиче, райета! -всички се засмяхме и ето, че вече бяхме пред мола.Аз:Не е чесно да излизам с слаби хора като вас. Всичките сте красиво кльощави, апък аз.. -направих гримаса и продължихме да вървим.Дани:Не се оплаквай! Ние си те харесваме такава, апък и на теб нищо ти няма! Виж колко си сладка само.Аз:Да бе, направо като кисело бонбонче. -засмяхме се и влязохме в първия възможен магазин. 3 Часа по-късно..Кат:Момичета вижте това! -каза Катерина ахкайки.Дани:Това е превъзходно!Ел:Наистина.Аз:Хайде да си купиммм! -всички се втурнахме в магазина и веднага се залепихме на едно много сладко костюмче, което приличаше малко на рокля и беше късо, но беше с панталонки.Дани:Аз ще си взема в лилаво!Кат:А аз в зелено.Ел:Аз пък искам бежаво..Аз:И за мен остана.. розово! ..Аз:Хей, момичета вижте моето е най-сладко, защото имам розово и синьо -започнах да се плезя на момичетата, а те ми се смяха на физиономиите, които правех.Ел:Хайде да побързаме защото мола затвяря след половин час. -всички разтревожено се спогледахме и побягнахме към следващия магазин. ГТХ (Гледната точка на Хари) Аз:Ще звънна на (името ти) за да видя къде са! -предложих аз на момчетата, които стояха на дивана и гледаха някаква анимация. Извадих телефона си и звъннах на момичето си. След няколко секунди се чу гласа й.Тя:Хей Хаз, как си? -усетих усмивката на лицето й.Аз:Супер, а ти.Тя:Чудесно.Аз:С момичетата ли си?Тя:Разбира се!Аз:Заряза ме тук с момчетата и веднага при тях отиди! -казах шеговито аз.Тя:Знаеш, че не е така!Аз:Знам! А сега да те питам искате ли всички заедно да излезем някъде на вечеря?Тя:Секунда да питам момичетата. ..Тя:Да, съгласни са!Аз:Супер, значи след един час пред ресторант 'Gracia'?Тя:Разбира се! Хайде до после Хари..Аз:Обич-Тя:Рано е за това! Всмисъл заедно сме от 2 дена!Аз:Е и? Аз като кажа нещо значи наистина го мисля!Тя:В такъв случей.. Обичам те Сладкиш.Аз:Аз повече..Тя:Не е вярно.. аз повече..Аз:Не! Аз повече..Найл:И аз много се обичам! О, не чакай, аз се обичам повече -започна да ни имитира Найл. Ние се засмяхме и казах.Аз:Е значи до после!Тя:До после! -затворих телефона и погледнах лошо към Найл.Найл:Е, какво? Това беше самата истина!Аз:Хмм.. значи след час пред ресторант 'Gracia' -заявих на момчетата, качвайки се към стаята ми. ТГТ (Твоята гледна точка) С момичетата решихме да спрем да пазаруваме, защото нямахме време и им предложих да дойдат вкъщи, за да се оправим по навреме. Те разбира се се съгласиха. Когато се прибрахме решихме всички да сме с костюмчетата, които по рано днес си взехме, защото другите дрехи бяха твърде официални. Всички бяхме като чисто нови. Обухме по едни високи токчета и започнахме с прическите. Тъй като другите много бързо свършиха с правенето на прически, аз стоях пред огледалото и се чудих как да се направя.. Пред ресторанта.. Слязохме от колата, а момчетата стояха като вкаменени. Лиам не отлепяше очи от Дани, както Луи от Ел. Засмях се и отидох при Хари, който беше по съшия начин.Аз:Ехо, Земя вика Хари! -размахах ръка пред лицето му.Хари:А.. ами.. съжалявам, но забога изглеждаш невероятно.Аз:Балгодаря! -казах като се изчервих. Единствените заслужили благодарност за добре свършена работа бяха именно Даниел, Елинор и Катерина. Все пак те ме преобразиха.. ..Часовете минаваха бързо. Наистина си прекарахме страхотно заедно. Макар, че Зейн и Кат се държаха странно в началото, те приеха факта, че не са един за друг и станаха просто приятели. На следващия ден.. Момичетата останаха в нас тази нощ, освен Ел, която беше отвлечена от Луи. Станах и реших да направя закуска тъй като всички спаха. Излязох да взема вестника и го оставих на масата. Направих палачинки с шоколадов сироп и оставих всичко на масата. Взех вестника и започнах да го разглеждам.Аз:Скука, скука, скука, какво по? -разглеждах вестника, разглеждайки страница по страница, докато изведнъж не попаднах на нещо СКАНДАЛНО! "Малката и невинна сестричка на Луи Томлинсън от световноизвестната бойбандата 'Една посока' бе забелязана да флиртува с няколко момчета" и отдолу имаше снимки, на които бях на гърба на Хари и на гърба на Зейн. "Дали връзката им с Хари Стайлс ще продължи за дълго или това е просто лъжа, знае само тя! Вчера момчетата бяха забелязани в един от супермаркетите в града, придружени от сетрата на Луи. Дали тя ги използва или просто прекарва малко време с тях, ще разберем много скроро.." Една сълза се стече по окото ми. Та аз дори не съм искала да стане така. Никога не съм използвала някой, а хората веднага ме възприеха по различен начин. Звъннах на Хари, защото исках да чуя мнението му.Аз:Ало Хари?Хари:Какво ти има (името ти) да не си плакала? -каза разтревожено Хари.Аз:Прочети вестника..
13 част ..Момчетата бяха в хола и гледаха телевизия, а аз и Хари бяхме в кухнята.Аз:Във вестника ...
13 част ..Момчетата бяха в хола и гледаха телевизия, а аз и Хари бяхме в кухнята.Аз:Във вестника пише, че съм к*чка, а аз дори не съм направила нищо, Хари. -казах, като заплаках.Хари:Миличка, успокой се! Това са едни от тези жълти вестници. Винаги става така и не можеш да плачеш, за нещо измислено. Просто се успокой. -Той ме прегърна и аз му се усмихнах. Заедно сме от 3 дена, а вече ме има в хиляди списания по цял свят и не само.. ..Аз:Зейн, съжалявам! Не съм искала да направя нещо на репотацията ти! -казах му притиснено. Той ме погледна и ми каза.Зейн:Хей, ти нищо не си направила, успокой се! Това се случва всеки ден и не бива някакви си глупости да те разтройват. -Той ме прегърна и аз му се усмихнах.
Аз:Благодаря ти, Зейн! ..Това беше един от дните, в които момчетата са свободни. Имаха свободно време и можеха да ходят където си поискат, стига Пол да е при тях. Много скоро те отново щяха да имат турне. Решихме, че е време да се разглезим малко и да се отървем от отрицателните емоции, затова отидохме на Аквапарк. Аз и Дани бяхме с лилави бански, Ел със син, а Кат с червен. Беше наистина забавно да гледаш как приятелите ти се веселят. Беше прекрасно да виждаш усмивките по лицата им. Без караници, без проблеми - това беше безгрижния живот - но не за дълго..Лиам:Кой иска на пързалката?Дани, Луи, Ел, Зейн, Кат, Хари и Найл:Азззз.. -всички тръгнаха да бягат към пързалката, която беше мноого голяма. Добре, че не забелязоха, че останах назад. Не, че нещо, но просто се страхувах. Тръгнах на другата страна, когато усетих някой да обвива ръце около кръста ми.Хари:А ти няма ли да дойдеш?Аз:Не, не искам!Хари:Хайде де, ще бъде забавно.Аз:Но аз.. аз не мога да плувам!Хари:Да бе, преди малко какво правише?Аз:Добре, Страхувам се! ..Доволен?Хари:Виж Зейн също, не може да плува, но точно защото сме много хора искаше да се качи и той на пързалката.Аз:Зейн си е момче, апък аз съм момиче. Страхувам се и точка.Хари:Ще се пуснем двамата и ще те пазя! -каза шепнейки в ухото ми. Изтръпнах и го погледнах. Той се доближи и нежно докосна устните ми. Минаха няколко минути и се отделихме един от друг.Хари:Моля те! -направи кучешка муцунка.Аз:Хейй, не е честно! Дообре, дообре, но само и само заради теб!Хари:Юпии! -той ме целуна още веднъж и ме поднесе към пързалката. Чесно да си призная умирах от страх! Ето, че дойде и нашия ред. Аз седнах в Хари и замръзнах на място. Беше тоолкова страшно.Хари:Ще видиш, че ще ти хареса. -аз стиснах ръката му и тръгнахме надолу. Той усети, че се страхувам и ме придърпа към себе си. След няколко минутки вече се виждаше краят. Скочихме и двамата във водата и аз бързо изплувах.Аз:Беше страхотно, искам пак! -Хари се засмя и ми каза.Хари:Виждаш ли, че ти хареса! Хайде да побързаме. -качихме се отново и отново. И между другото усещането беше много приятно. Исках още и още, но изглежда Хари не беше на това мнение..Хари:Не ти ли омръзна вече? -каза тегчено той.Аз:Неее, хайде идвай!Хари:Не ми се качва повече.Аз:Моляяяяя! -направих му кучешка муцунка и го задърпах нагоре.Хари:При мен тези не минават.. Добре, де! Но при едно условие.Аз:Каквото и да е, само побързай! Хайде раз, два.. -погледна странно и се затичахме нагоре.Хари:После ще ти кажа. -прошепна в ухото ми и една дяволита усмивка се изписа на лицето му..
13 част.. Спуснахме се още няколко пъти докато и на мен не ми омръзна.Дани:Е деца, -засмя се сладко ...
13 част.. Спуснахме се още няколко пъти докато и на мен не ми омръзна.Дани:Е деца, -засмя се сладко и ни погледна - сега къде ще ходим?Лиам:Мислих си за картинг?Луи:Аз съм навит.Найл:Аз също..Зейн:Ами хайде да вървим.. 2 часа по-късно.Ел:Дишайте праха ми момчета! -гордо заяви тя, минавайки всичките момчета.Луи:Ще видиш ти! -двамата започнаха да се състезават, а другите изглежда бяха уморени и се отказаха.Аз:Хари, 2 от 3, значи аз победих!Хари:Така си мислиш ти, калпазанке! ..Карахме в продължение на няколко минути и се отказахме, но в крайна сметка победих Хари на 3 от 5 обиколки. Всички стояхме острани, насядали на една скамейка и чакахме Луи и Ел да се върнат. Бяхме наистина много уморени. Изглежда водата, наистина приспива.Аз:Хей банда, -всички ме погледнаха - какво е следващото нещо, което ще правим? - попитах ги любопитно.Зейн:Да се наспя в удобното си легло.Аз:Значи следваща спирка - дома! - казах закачливо и започнах да се смея на някакви глупости.Найл:(Името ти) как може след всичко, което правихме днеска ти все още да имаш енергия!?Аз:Шоколада ми помага! Хаха всъщност Хари е виновен за това. - погледнах към него миличко, а той ме прегърна и ме целуна по бузката. ..Аз:Луи, кога ще излезеш? Стоиш там от 20 минути.Луи:Нали знаеш, че имаме 3 бани. - каза ми той през вратата.Аз:Да, но в тях няма вана.Луи:След малко излизам.Аз:Окей, но побързай. - запътих се към стаята ми, чакайки Луи да излезе от банята, защото исках да се топна за малко във ваната. Мама и татко утре се прибираха, а довечера момчетата ще спят вкъщи. Колко е страхотно, че имам такъв брат и такива приятели. За мен всички те щяха да са непознати, ако не бях записала Луи в X Factor! След не повече от 20 минутки Луи излезе и ми каза, да не стоя прекалено много. Съгласих се и се запътих към банята. Свалих халата си и пуснах топлата вода да тече. След като вече ваната беше пънла, сложих малко пяна за вана (нали ги знаете от онези балончета) и влязох вътре. Беше толкова отпускащо. ГТЛ (Гледната точка на Луи) Минаха повече от 2 часа от както (Името ти) влезе в наята. Претисних се, но реших, че просто е уморена и релаксира.. По едно време на вратата се звънна. Беше точно 8:30РМ.. Отворих вратата и поздравих момчетата.Аз:Точни като по часовник.Хари:Да не повярваш! - здрависахме се и отидохме в хола. Неусетно в приказки мина още половин час. Отидох да проверя дали (Името ти) е излязла от банята, защото се забави доста. Качих се, но я нямаше в стаята й. Отидох и почуках на вратата на банята, но никой не ми отговори. Нямаше къде другаде да е освен тук, защото беше заключено. Притесних се, ами ако й се е случило нещо. Слязох при момчетата и им казах какво става, а Хари заяви, че той ще се заеме. С леко притиснение приех и зачаках да се покажат и двамата. Включих телевизора и пуснах 'Sponge Bob Square Pants'...14 част.. ГТХ (Гледната точка на Хари) Забързах крачката си качвайки се по стълбите. Притеснявах се.. Ами ако и се е случило нещо. Дори не си го помисляй Харолд! Стиганх до банята и започнах да чукам, но никой не ми отвори. Съвсем леко ритнах вратата и тъй като тя се заключваше по по-странен начин се утвори доста лесно. Видях как (Името ти) лежеше във водата. За бога какво ставаше? Приближих се бързо до нея и я погледнах. Ама тя.. тя.. тя дишаше.. това значи че е всичко е наред нали? Побутнах я леко и след няколко секунди тя отвори очи и ме погледна странно.Тя:Хари, какво правиш тук? Гола съм, излез! -започна да ми говори, а аз се успокоих, че просто е била заспала.Хари:Ще изляза, ако станеш и ме целунеш! -казах аз, дърпайки се на метър от нея.Тя:Добре, но ми подай кърпата.Хари:Няма! ТГТ (Твоята гледна точка)Тя:Моля те!!Хари:Нямааа, ела си я вземи! -казах ми той размахвайки кърпата пред лицето ми.Тя:Идиот! Няма да изляза ако трябва ще стоя тук и ще чакам! Всъщност имам идея.. ЛУИИИИИИИИИИ -Провикнах се с цяло гърло, а Хари се приближи и запуши устата ми. Аз грабнах кърпата и моментално се увих.Хари:И все пак те видях.. ГОЛААААА! -Той започна да с радва, а аз през това време избягах и се заключих в стаята си. 20 Минути по-късно..Слязох долу, а всички стояха и гледаха телевизия.Аз:Какво дават?Зейн:Кеч..Аз:Идвамм.. - казах като се проснах на дивана до Луи.Аз:Кой иска пуканки?Найл:Аззззз..Аз:Ей сега се връщам. - отидох до кухнята и взех няколко пакета пуканки, слагайки ги в микровълновата. Докато ги чаках си мислих. По едно време тъкмо таймера на микровълновата звънна и някой ме хвана за кръста.Аз:ААА, Уплаши ме Хари!Хари:Съжалявам не исках.. между другото днес ми обеща нещо?Аз:Какво? -казах леко незаинтересовано, защото слагах другия пакет в микровълновата.Хари:Не си ли спомняш. - прошепна ми той в ухото, карайки ме да настръхна. Обърна ме към себе си и започна да ме целува. Аз отвръщах на всяка негова целувка. Езиците ни се заиграха и с всяка секунда движенията ни ставаха все по страстни и по-страстни. Хари леко ме повдигна и ме сложи на плота. Аз увих крака около него и продължихме започнатото.Хари:Обеща ми.. че ще.. ми изпълнеш.. едно.. желание.. - каза ми Хари, насичайки изречението си с целувки. Таймера отново звънна, а ние продължихме.. Усмихнах се захапвайки долната му устна и продължих да го целувам. В един момент просто се отдръпнах и застанах до него. Извадих пуканките, слагайки ги в една голяма купа. Взех и двете купи с пуканки и минах покрай Хари.Аз:Да, но не сега! -казах шепнейки му в ухото. Този път, аз бях тази, която го накара да настръхне. Той ме погледна странно, а аз излязох от куфнята. Дадох пуканки на останалите и седнах отново до Луи. След малко Хари се върна гледайки ме по същия начин. Аз се засмях и погледнах към телeвизора.
15 част..Хари:Ще си платиш за това! -каза шепнейки ми той. Аз се засмях отново и продължих да си ям ...
